Web Analytics
Зад Завесата

Христо Явашев (Кристо) -геният, променящ света и смисъла на изкуството (I-ва част)

По повод книгата ” Кристо , Владо , Росен и плуващите кейове ” и филма ” Мост към Кристо ” на Евгения Атанасова-Тенева и срещата преди дни в Регионална библиотека „Захари Княжески” при представянето им.

Кой е повече популярен – Христо Стоичков или Калоян Махлянов – Кото-ошо? Джон Атанасов по-известен ли е от Бербатов? Или да разровим въглените на вчерашните дни и се обърнем към лишеният от калифорнийска ласка и ” помилване ” български юнак Кубрат Пулев – Кобрата?

Нашенецът се изпопуляризира в стил Джъстин Тимбърлейк и показана между другото яка шоколадова бомба на “ малката “ Джаксън – ей така, изневиделица, и най- неочаквано и впечатляващо, мигновено присъствие и еротика при изпипано времево ограничение. Като самоунищожилата се картина на Бански след продажбата й за 10 млн. наскоро ! И като темпорално (времево) ограничените проекти на Кристо и партньорката и спътницата му (доскоро, R.I.P.) Жан – Клод. Но за това – малко по – късно.

Продължаваме да търсим лидера по известност. Бай Ганьо? Най – вече  – Бай Манго с Манговица – известни с това, че (те) са българи(те). Да не пропуснем Христос (който може да е бил българин), Папата – който (засега) не е българин. Или неговият (на Папата, де) приятел Бай… не, не Бай Кой, също много известен.

Бай Иван – бай ти Иван от вица. Вицът – Царството на комунистическата духовност на времето, завръщаща се успешно в светлото минало от новия ни век.(Справка за вица, моля, на лични). Или ще изчакаме началниците да открият и рубрика ”Вицове” или поне ”Виц на деня?!”, както ”пусна” тия дни рубриката ” Зад завесата ”, че да си приказваме за художници, музиканти и певци, артисти и представления.

Така. Може би, в последните години и десетилетия, от доста време насам неизменно, наистина най – известният българин е Кристо Явашев. Всичко това не е от толкова голямо значение, колкото по какъв начин представя сънародниците си, роднините и приятелите, родното място. То и това не е толкова от значение, всеки има право на личен живот.

 

По-важно е дали и защо все още един вид наши сънародници се изказват за него с подобно презрение, с което не признават и таланта и творчеството на Георги Марков? С които обикновеният и още по-необикновен дребнав и малък човечец поставя, такива като споменатите двама до и доста под себе си !?

Не искаме ли към такива и към един Борис Христов – оперният артист, не изпълнил роля в България по неволя, да се извисят до един също идеализиран и обожествен преди век герой като например Васил Левски?

Най-новата ни история е пълна със светли личности, със саможертва за свобода и идеи за равенство и независимост за и в името на България. Трябва ли под лупа да търсим грешки, моменти на слабост или трудност и мъка, за да обявим тези хора в липса на патриотизъм и родолюбие, в некадърност или бих казал в незаслужена ”обикновеност”?

Защо на западния вход на старозагорската опера се мъдри от няма и десет години, вместо една голяма звезда някъде, дори в гримьорна или на друго място отвън, една плоча, възхваляваща посещението на Борис Христов-оперен артист, през далечната 1985 г., на 23 юни. Вместо да има звезда 2-3 метра настрани, до звездите на Васил Михайлов, Аня Пенчева и др. Като за наистина голям артист.

Не че съм съгласен или против, но ще ви отговоря.Защото – Ооо,изненада.Такава бяла мраморна плоча с подобен надпис (променяйки посещението с преспиване?). Ще видим и на западната стена на т.н. ” Хижа” на Аязмото – Почивен дом на хората от Партията ( БКП ), някога наричани ” От голямото Добрутро”!

Защото тези,от които зависеше Борис Христов, световен Бас, да изпее роля в България и в частност в Стара Загора, НЕ разрешиха това. Други, малко по-страшни другари, не само заклеймиха Георги Марков в предателство и лъжи, некадърност и неблагодарност ?! Но и му издадоха смъртна присъда. И я изпълниха.

Смъртна присъда – не срещу терористи ( и псевдомакедонски функционери ), платени от чужда страна / СССР !/, като Никола Вапцаров или оправдаващи 23-то Септемврийския метеж и други терористи – Георги Димитров и Васил Коларов и компания , ”западният възпитаник” Гео Милев и още и т.н.

На тях всички им отдаваме заслуженото – като на хора и творци. Но и не отиваме ли отвъд и даже да прекаляваме? Да, хайде да и ние с ” Такива бяха времената”. А присъда в края на 20-ти век срещу човек на перото – на творчеството и духа, личност от тези, които са призвани да водят другите и да издигат морала, свободата и смисъла.

За Владимир Костов няма и да споменавам, за националния герой на Чехия и на цялата тогава Чехословакия Карел Крил (Karel Kryl) – само две думи. Последният, избягал през 1978 г., сякаш да продължи делото на бедния ”Скитник” – трагично убитият с братската помощ на КГБ същата година Георги Марков. Карел се завръща, за разлика (SIC – т.е. ”Внимание”) от Кристо / Христо / Явашев, за да пее и свири пред хората, с които и за които е писал текстове и песни и изнасял концерти. И които знаят творчеството му наизуст.

За да го поставят в положение да пее в дует с любимеца на конюнктурата Карел Гот – един милионер за комунистоу (za komunistou) – при комунистите, както и досега казват в Чехия. И сравнил скоро след Кадифената революция 1989 г / имат си и такава освен Пражка Пролет 1968 г. и затова са нация велика и богата / столицата Прага с Вавилон, вождовете с ”ловци на риба в кални води ” и ”ловци на монети между думите ”.

 

Как ли е понесъл поетът с китара новите политици и бизнесмени в една с пъти по нормална и достойна Чехия, щото през началото на 1993 г. сърцето му да не издържи и Карел Крил да се пресели в един по-чист свят, R.I.P.

И ако има още някой, който се съмнява в това дали Кристо е българин – независимо от това, как самият той се определя – глобален човек, космополит, интернационалист (?!), ще посоча,че най-важно е човешкото в човека, следва таланта и енергията му на помазаник с Божията искра, щедростта му към другите.

Бих го сравнил с вярата – не може кой кога завари да те принуждава да споделяш как и в какво вярваш, как се молиш Богу, дали се съмняваш, в какво и по какъв начин.Освен разните му мормони, нароени секти от всякакъв сой и други разни странни ”птици”. Сигурно моите драги читатели вече се досещат защо толкова време си говорим за различни съдби и личности, ако са успели да стигнат дотук.

Последен въпрос с негативен отговор : – Не колко, а дали има творба на Христо Явашев – Кристо в наша национална и / или държавна галерия? Освен запазените някъде из фондовете (между другото сигурно доста добре пазени), негови студентски проекти и скици.

Това, което правят Кристо и Жан Клод едва ли е по вкуса на всички (земни обитатели). Но който ги е усетил, разпознал, приел, го прави с пълно сърце и най-често с възхищение. Наистина ли е толкова голям писателят и публицист, драматурга Георги Марков. Най-сетне все по-малко хора, след 30 г., светотатстват с името му или таланта му, вече е включен и в учебната програма.

Време е това да стане и при случая с Кристо. Много търпеливо, убедително и дори мило Евгения Атанасова защитаваше позицията за Кристо като човек, който не скъсва връзката с България, който разговаря на български, след толкова време, с младежите от проекта с по-слаб английски, който се шегува, че освен, че е позабравил българския, еднакво слабо говори още няколко чужди езика. Ами съпруга – французойка –Боже, този труден френски, а и живеещи двамата в САЩ, В Ню Йорк.

Много точно в тази връзка и в този смисъл авторката обясни проблема със злополучното интервю преди няколко години, което Кристо дава на английски на германски журналист и недоразуменията или подвеждането и неразбирането със превода.Щото има индивиди и персони, които само това чакат, за това живеят. Или в кръга н шегата /може би/, това им е и работата! И нещо, което се забравя – Кристо напуска страната през 1956г, когато режимът е изключително суров, доскоро горяните с оръжие в ръка са оказвали съпротива.

Освен това младият човек достига с таланта си до IV-ти курс в Художествената академия, недоволен и подценяваш предметите и методите на обучение – по съветски модел, включващи много излишни за определена специализация дисциплини и уравниловка. Той се изказва против режима и държавата-символ на този режим.

На срещата не се навлезе в конкретика относно това и по-добре, защото какво биха разбрали двамата възрастни, настояващи за етикета, че Кристо не е българин, че говори против родината.Стигна се дотам, че дядото, дребен и жилав за възрастта си, доста свеж, изведе една линия, кой знае защо, че тогава хората са влизали в затвора и нещо подобно.

Като че ли (поне той мисли,че) е трябвало да има куража и смелостта да посети затвора с опознавателна, образователна, художествено-творческа и друга щура цел за благото на комунизЪма и новия човек, като допринесе за бъдещото изграждане на хармонично развити личности от също така щурите идеи на Соц-принцесата Людмила Живкова. И, като млад специалист, да постажува там поне и като за начало 5 години.

Представяйки книгата и филма от 2016 г. на много места, Евгения, за съжаление, разказа, че винаги има момент, който започва да се обсъжда тази тема по подобен начин. Иначе думата ”Bloody” си е много хубава и полезна дума. На оня праволинеен индивид с непривичен за изявата му тънък коцкарски мустак, който не се и представи, но настояваше да поясни, че въобще не обича Кристо и е дошъл само заради Евгения Атанасова, та бих му казал, че много млади БЪЛГАРИ биха ме подкрепили, че тази думичка е Bloody е много хубава и полезна, помага да се изприкажеш, да обясниш дори нещо, ако си притеснен от темата, спомена, емоцията. Или носталгията.

Нещо като нашата незаменима дума ”такова”, даже без да я подхвърляме като: такова, таковата, такова-онакова или в страдателен залог – ” такован”!

Затова ще завършим академично:-Oxford Student’s Dictionary of Current English, 1989,стр.67 : – bloody-1 – …bleeding…,: bloody-2 : – adj (attrib),adv (vulgar)( used to give emphasis, either bad or good, but often with no meaning)

И цитирам: – “… Often with NO Meaning “! – „” Често без значение, или без някакво ( особено –б.м.), значение! ” И това за английския, от Оксфордския съвременен, Оксфордския поток – “Current English”. Какво да кажем тогава за Американския английски и то разговорен.

И ако ще кажем, нека да е : – Не всички западни журналисти, пък бил и той някой дисциплиниран или не германски интервюиращ от Билд (?!) са ”висока топка” и супер професионалисти.

Накрая ще Ви споделя , че филмчето наистина е много свежо и забавно, с много панорама -езеро, вода, високи планини, островът, хората. И плаващите мостове. С Кристо заедно с племенника и приятелите си от България и от целия свят.

Но за това, ако желаете, утре!

Следва продължение / To be continued

Дан Владев

Тагове

Новини

СТАРА-ЗАГОРА.НЕТ - Новините на длан

Related Articles

Close
Close