България
На Тодоровден всички на кушията
Първата събота след Сирни Заговезни честваме деня на Свети Теодор Тирон. На този ден българската православна църква отбелязва паметта на светците войни- Теодор Тирон и Теодор Стратилат. Като повече ранни християни и те са загинали в името на вярата.
Народът ни почита Свети Тодор като покровител на конете. Празникът е част Великденски цикъл и като повечето пролетни празници, и той е подвижен. Отбелязва се винаги на първата събота след Сирни Заговезни.
Обредността на Тодоровден има езически произход. Тя е неразривно свързвана с вярванията и традициите на древните българи. Според българските народни обичаи днес се почитат и конете, ето защо празникът е наричан Конски Великден.
Всички коне биват закичвани с красиви пискюли и много цветя, а след това биват отвеждани на водопой и на кушия – конно състезание. Отличилият се кон бива накичен с венец и тръгва пръв за село, причакван вкъщи от мома или млада булка.
В къщата на щастливия домакин се спретва и хорото. На този ден жените месят и раздават обредни питки и хлябове, наречени „конче“ или „копито“, на които от тесто се измайсторяват съответните фигурки. Хлябът се раздава на роднини и съседи за здраве, от питата се дава и на конете.
Рано на Тодоровден майките изкъпват децата си, за да не ги боли глава, да не се разболяват. Преди кушията жените си мият косите с вода, в която поставят слама от яслите на конете. Водата от миенето хвърлят на улицата след конете, за да са дълги и здрави косите им като конска грива.
В Родопската област е известен обичаят Бекане. След църковната служба домакинята дава на всеки от семейството да хапне по няколко зърна от натопен в топла вода предишния ден грах. От него хвърля към тавана по една шепа за всички и за добитъка.
Момите нижат броеници от накиснат във вода грах или нахут, украсяват ги с копринени конци и ги дават на избраниците си, а те им връщат подаръци.
С приемането на християнството като държавна религия тази традиция се е запазила. Годишните прегледи започват да се извършват на Тодоровден. Още тогава са се провеждали конни състезания, които българите наричали кошии. Това се е правило с цел да се проследи физическото състояние на конете –дали са годни за военна служба или не. На Тодоровден участие вземат млади мъже и ергени.
Самите кушии започват още след службата в църквата. Този празник е много важен за българското общество. Той спада към групата на онези при които се извършват ритуали и обреди на социализиране младите мъже в обществото на пълноправните българи.
На този ден жените приготвят обеден хляб, който раздават на близки и съседи. Като всяка жена гледа да не е последна. Тази, която остане последна нейните коне ще окраставеят.
Поради голямото си значение за българите, този пролетен празник се нарича още Конски Великден и Тодорица. Той е от тези празници, чиято традиция е жива и днес.
