"Оставам верен на визията си за прехода и на принципите си"- представяне на книгата на Иван Костов ”Свидетелства за прехода 1989 – 1999 ” | СТАРА ЗАГОРА
Зад Завесата

„Оставам верен на визията си за прехода и на принципите си“- представяне на книгата на Иван Костов ”Свидетелства за прехода 1989 – 1999 ”

Датата на срещата е 18.04.,мястото- 1-ва зала на хотел Верея в град Стара Загора, а поводът-представенато на книгата ” Свидетелства за прехода 1989 – 1999 ” на Иван Костов , бивш министър – председател на Република България и лидер на СДС и ДСБ и настоящ директор на Центъра за анализ и управление на риска.

Както в София и в Пловдив , това събитие беше посрещнато с голям интерес . Градусът на очакването се вдигна и прерасна в бурни аплодисменти още с влизането на г-н Костов и той бе посрещнат на крака.
В началото г-н Румен Димитров, лидер на ДСБ – Стара Загора, поздрави присъстващите и даде думата на журналистката Станимира Димова. Освен приятната изненада покрай организацията на представянето на ” Свидетелствата… ” и появата на книгата , г-жа Димова сподели , че професионалните ѝ срещи с Иван Костов като журналист винаги са били необичайни и вълнуващи , което бе напълно в тон и с очакванията от настоящата среща с неговите читатели и почитатели от Стара Загора.

Иван Костов започна с това, че в по-малко от 500 стр. ( 448 стр. ) не е възможно да се засегне всичко от икономическа , политическа и специфично българска особеност на прехода. Нито може да се разисква и защити цялата проблематика. А това се отнася и до една такава среща. Затова авторът настояваше, че въпросната книга трябва да се прочете цялата, да се има предвид в целостта ѝ. Въпреки , че може да се чете по теми или раздели. Защото цялата книга носи своето послание, а не отделни части от нея.
„Книгата ” Свидетелства за прехода 1989 – 1999 ” е посветена на огромен процес, ние дори не можем да си представим неговата значителност ”, счита авторът.

Затова той засяга няколкократно в книгата този проблем , затова още в началото на срещата каза няколко думи за модела и принципите на прехода. Съветите, давани от Запад , ” рецептите” за прехода, са били на база опита от преодоляването на хитлеризма в Германия, фашизма в Италия, франкизма в Испания и т. н., опит и от пътя на други страни в преминаването им към демокрация. Но при нас , особено в България, при тези съвети не е отчетен фактът, че беше унищожена частната собственост, гражданската инициатива, че беше унищожена самата основа на икономиката и отговорността, която човек трябва да носи към семейството, към своите активи, към собствеността.
Друг важен момент, изтъкнат от автора е,че те, лидерите, но и западните общества, не разбираха и не си дадоха сметка КОЙ стои насреща – номенклатурата на БКП и репресивните ѝ органи. Тази съпротива не бе отчетена, когато се даваха рецепти за прехода. Никой не помогна (от Запад – б.м.), според г-н Костов, за отваряне на досиетата и в опита за декомунизация.Тези решения в Европейския парламент са едва след 2010 г. и в наши дни, когато времето отмина и тогавашните лидери /1997-2001/ слязоха от политическата сцена. Имаше призиви комунистическите партии да се откажат от свето минало и наследство. Нещо повече – имало е срещи на български разузнавачи – интересно какви точно, и западни разузнавачи, формати като конференции – една от които в хотел ” Витоша Ню Отани”. ”Ние се чудехме на тези срещи”, заяви Иван Костов ,” чувствахме се объркани”.

И, предполагам заради критиките, че не се извърши лустрация и декомунизация ,въпреки, че властта – и парламентарна, и президентска беше в ръцете на ОДС, Иван Костов каза и няколко изречения и по този въпрос. ”Още в първите месеци се направиха закони за декомунизация и разкриване на досиетата. Този процес бе спрян от Конституционния съд, в самия него някои хора се оказаха сътрудници на ДС ”.

Ето и обяснението на автора защо горното не се направи и в самото начало на промените – началото на 90-те. Тогава имаше голям ентусиазъм и подкрепа. Но и тя се оказа недостатъчна и затова се загубиха първите избори. След това Филип Димитров управляваше с правителство на малцинството (свалено след по- малко от година с помощта на бившия лидер на СДС Желю Желев).

Иван Костов отбеляза със съжаление, че и тогава подкрепата за необходимите икономически реформи не е била достатъчна поради това, че са били непопулярни. Затова 1997 и следващите години реформите, макар и закъснели, са задължителни и политиците от правителството и от ОДС приемат риска да ги извършат с ясното съзнание какво ги очаква след това.

Авторът спомена и друга своя концепция, обясняваща защо сме бедни и все на последните места в Европа по икономически показатели – фалиралата държава при Луканов, затъването и тоталното пропадане при Виденов. Невъзможността да обслужва дълговете и взима заеми при първия и тотално сгромолясалата се икономика при втория, когато инфлацията надвиши 1:3000 и доходите се измерваха с по няколко долара. Единствено България освен СССР обяви фалит през 1990 г.

Непроведените реформи навреме допринасят и с това, че новите бизнесмени с достъп до капитали в началото, най-вече бившата номенклатура и нейни представители и формираната за няколко години мафия, източват заводите и предприятията и на входа, и на изхода .

”Задачата на нашето управление беше да се справим с икономическата катастрофа и да подготвим страната за изпълнение на изискванията за членство в ЕС” и ” Въпреки, че ние от ръководството сме допуснали грешки и че е било тежко, убеден съм, че моделът, посоката е вярна. Това не е само моя модел и посока, това принадлежеше и на Илко Ешкенази, Александър Божков, на членовете на коалицията и на всички узрели за реформи сили, на нашите подържници и гласоподаватели.” – продължи авторът.
На няколко пъти той заявяваше, че е останал верен на принципите и визията за прехода, за необходимостта от това, което бе свършено. Изказа и съжаление за лични и на лидерите грешки поради неопитност и липса на достатъчна подкрепа.

Отговаряйки на въпрос за отказа да прием 50 000 албански бежанци , г-н Костов изтъкна,че тази правилна стъпка е оправдана от факта, че трябваше да се разселят близо милион албански бежанци, обезлюдявайки Косово и създавайки нови проблеми на още много места в Европа.

Отделно от това държавата би изнемогвала в положението, което се намира. Защото когато всичко отминава ,президентът Бил Клинтън се е обадил и благодарил за решението в телефонен разговор. Тази теза бе продължена малко по-късно с въпрос за политиката на Орбан и Полша спрямо ЕС и в частност емигрантите. Иван Костов благодари за този въпрос и заяви, че по въпроса с емигрантите той е на мнение, че трябва да се създават условия за връщането им в техните си страни. Да се разрешават конфликтите и въпреки разрушенията, с помощ отвън, тези хора да си възстановят градовете и обществата. Както германците след II-та Световна война се вдигнаха от руините. Иначе се решават временно някъде проблеми, а се отваря на други места. И продължи, че Западът и западните общества не разбират източноевропейците .

Най-лесния начин да си добър и да помагаш е да се дават съвети.” Но трудното е да изпиташ емпатия”, заяви авторът, ”да се поставиш на мястото на другия, да заживееш с неговите мисъл и проблеми,да видиш с какво той се сблъсква и разполага , какво той чувства като възможности и сили. Това западът не направи.И продължава да не го прави. А е длъжен. Аз съм от тези, които считаме, че Западът е длъжен. Защото, Екзюпери го е казал, щом имаш нещо, трябва да се грижиш за него. Ето, видяха, че имат нещо отвън Берлинската стена. Не да свършат нашата работа, но да ни разбират. Аз мисля, че западноевропейците не разбират източноевропейците. Което е доказателство, сега по обратен начин ще направя изненадващ извод, че те самите не са докрай модернизирани общества. Защото, ако си истинско модерно общество и твърдиш, че тези ценности ги изповядваш и са дълбоко в тебе, разбери тогава, влез в обувките на другия.”

Що се отнася за обратното, Иван Костов заяви, че той разбира западното мислене, логиката му, без да твърди , че го приема напълно. Че и повечето българи, дори без много да се замислят, разбират същото.” Не искам кой знае какво, просто разбиране”.

Книгата и срещите по представянето ѝ неминуемо ще допринесат за дискусиите относно прехода. Но авторът не се ангажира засега с написване на продължение, като сподели колко трудно се е оказало написването на книгата. Най-вече заради тежките моменти и спомени, често травматични, като на няколко пъти е бил пред отказване и само личния ангажимент към няколко близки му е помогнало да се взима в ръце и продължи.

”Заинтересуван съм да чуя много обективни мнения и критики и ще очаквам след началото на месец май срещи и дискусии на платформата popitaikostov.com.

Накрая г-н Иван Костов отговори и на въпрос за бъдещата визия на страната ни и на Европа. Той застъпи тезата колко трудна и отговорна дейност е политиката и как тук трябва да се изявяват зрели и отговорни, но достатъчно млади за моралните,физически и психически усилия хора. Затова, каза той, нека визията за България принадлежи на младите, нека търсят пътя си. Нека кажат каква е идеята им за България и да се преборят за нея.

”Имал съм визия, защитавал съм я” – продължи Иван Костов .”И колко визии може да има през живота си човек. Аз оставам там, където да обознача посоката,където да забия знаме, което да е като ориентир. Радвам се, че седмица след излизането на книгата знамето се забелязва, вижда се и мястото, и посоката“.

Дан ВЛАДЕВ

Тагове
Зареди още

Новини

СТАРА-ЗАГОРА.НЕТ - Новините на длан

Related Articles

Close
Close